¬ремето
в
Iznik

7 ∞C

ясно

в€тър 0 km/ч

2018-12-17 3 | 13 ∞C
2018-12-18 8 | 13 ∞C
2018-12-19 5 | 8 ∞C
2018-12-20 -4 | 6 ∞C



»зник

»зник

»зник†(на†турски:†İznik) е†град†в†“урци€, разположен на езерото »зник†(İznik Gölu) на†малоазиатск舆бр€г†срещу†»станбул. ¬ јнтичността градът носи името†Ќик分(на†гръцки:†Νικαια, налатински:†Nicaea) и е главен град на областта†¬итини€. ќснован е от јнтигонос I ћонофталмос под името†јнтигоне€.

¬ христи€нството градът е известен с†Ќикео-÷ариградски€ символ на в€рата, приет на†ѕърви€ и ¬тори€ никейски събор†Ч†325†и†787г. ѕрез†1080†г. е превзет от†селджуките, а през†1097†г. Ч от кръстоносците и предаден на византийците. ѕрез†1204†г., когато  онстантинопол пада под властта на†латинците, тук император“еодор I Ћаскарис†основава†Ќикейската импери€. ѕрез†1331†г. градът попада окончателно под османска власт.

ƒнес малки€т град »зник (с население 20†169 от пребро€ването през†2000†г.) е център на керамичното производство в “урци€. “ук се прави известни€т »зникски порцелан.

«абележителностите на този град са:  репостни стени, н€колко църкви (—в. —офи€, 4 в. и ”спение Ѕогородично), театър, јрхеологически музей.


Ћюбопитно за град »зник

Ќа 25 август 325 г. е завършил продължили€т повече от два месеца първи в истори€та на христи€нството ¬селенски събор в Ќике€ (днешни€ турски град »зник, близо до »станбул на малоазиатски€ бр€г).—ъборът бил свикан от византийски€ император  онстантин ¬елики, за да се разреши спорът между епископ јлександър и јрий. јлександър обвин€вал јрий в богохулство, понеже отричал божествеността на ’ристос. “ой твърд€л, че ’ристос не е Ѕог, а първи€т и най-съвършеното от сътворените от Ѕога същества.

Ќа —ъбора присъствали и много епископи, впоследствие прославени от църквата като светци (свети Ќикола, епископ ћир Ћикийски и свети —пиридон “римитунтски). ¬ продължение на н€колко дни —ъборът не усп€л логически да докаже погрешността на јрий. —вети Ќикола не издържал на напрежението и ударил јрий по лицето, за което временно му забранили да свещенослужи.

—поред предани€та като доказателство за христи€нската представа за Ѕога като единна и неразделна —вета “роица се €вило чудото, извършено от —вети —пиридон. “ой взел в ръка парче от глинен съд и казал: ДЅог, както и този глинен чиреп, е Ѕог ќтец, Ѕог —ин и Ѕог —вети ƒух.

≈дновременно с думите от чирепчето лумнали пламъци, след това потекла вода и накра€ се образувала глина.

—лед това —ъборът отхвърлил арианското вероучение и утвърдил —имвола на ¬€рата за всички христи€нски държави.

ќсвен това на —ъбора били приети правила за изчисл€ване датата на празника ѕасха у христи€ните. —поред т€х христи€нската пасха винаги настъпва след еврейската и се празнува в първи€ неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

ѕолезна информаци€ за град »зник - “урци€

ѕощенски  одове в »зник ѕощенски  од√радјдминистративен –егион—трана »ли –егион√радско Ќаселение„асова «она¬ремеUTC
16860 »зник Ѕурса (вилает) “урци€ 22230 “урци€   UTC+02



Ѕлизки градове »ме Ќа √радајдминистративен –егион—трана »ли –егион√радско Ќаселение“елефонните  одовеѕощенски  одове
Cakirca Ѕурса (вилает) “урци€ 1256 10470, 16860
Dirazali Ѕурса (вилает) “урци€ 508 16860
Kaynarca Ѕурса (вилает) “урци€ 863 16860
Orhaniye Ѕурса (вилает) “урци€ 955 11500, 16450,16510, 16710,повече
»стори€ на град »зник - “урци€

Ќике€ ( »зник ) ¬итини€ , “урци€ .

¬ легендата на Ѕог ƒионис е основател€т на Ќике€ , според записа , н€кои жители на малък град със същото име в близост до Thermopylai може да сте € колонизирали ( Ќон Dion 15,170 ; . 16.403-5 ; . . Dio Chrys Or 39,1 и 8) . ќсвен това, в това населено м€сто да се отбележи, древен военен лагер на Bottiei , а градът е об€вен за Elikore , Ankore , когато през 316 г. пр.н.е. Antigonos Monophthalmos основана Antigoneia там ( Strab. √еогр 12,565 ; . . . Eust Il 2.863 ) . —лед битката на Issos , в 301 г. пр. ’р , Ћизимах превзема града и го refounded с името на жена му , дъщер€ на јнтипатър . ¬ 282-81 г. пр. н. е. Ќике€ дойде при владетелите на ¬итини€ и достигнаха гол€мо значение (около Mith . 6 & 77 ) . ≈два през 72 г. пр. н. е. ¬итини€ , че попада под римска власт при сключване на Mithridatic война (приблизително BCiv . 5.139.1 ) . ”красени по времето на јвгуст до точката на твърди с Ќикомеди€ за седалище на губернатора на провинци€та , Ќике€ става първи€т град на епархи€та по  лавдий , както знаем от монетосечене . ѕлиний ћлади , управител при “ра€н, допълнително увеличава града. јдриан посети Ќике€ през 123 и се ангажираха произведени€ на укрепление , които са били завършени в 3D в . јƒ по  лавдий II ( √отски ) , след готите вече са причинени сериозни щети на града, в 258 .  онстантин продължава работата на разкрас€ване на предшествениците си , и проведе първата —ъвета на Ќике€ през 325 . ёстиниан се особен интерес в града ( Amm. Marc , 26.1.3.5 ; . 2,2 ; 22.9.5 ), ко€то отново е избран в 787 за втори€ съвет.

√еографското положение на Ќике€ беше особено щастлив ( Plin. HN 6.34.217 ; . Strab √еогр 2,134 ; . . . Ptol √еогр 5.1.3 ) . ѕозици€та си на брега на езерото Ascania ( Iznik Gölü ) , на нивото на зем€та и плодородна, с широки пътища за трафика, който излъчваше от града, направи Ќике€ гол€ма елинистическата център. —трабон ( Geogr. 12,565 ) щателно описано основаването на нов град Lysimachan : “ой имаше квадратен план 700 м една страна , пътищата б€ха подредени с перпендикул€рни оси, след перфектно редовността на правоъгълната схема; две големи артерии преминават на правото ъгли в центъра на населеното м€сто , а от разширени€ на пътища доведе до четирите порти на града, видими от фиксирана камък поставени в центъра на фитнес зала, сграда, ко€то по този начин тр€бва да се предполага, в сърцето на градоустройствени€ план 

—ледните паметници са изброени по писмена истори€ и надписи: театър, светилището на богин€та на ромите и на ÷езар ( построен по времето на јвгуст ) , един Apolloneion , пазар (построена под јдриан ) , акведукт , както и църквите и двореца издигнат от ёстиниан ( Procop. De AED . 5.3). The монетосечене , от периода на Marcus Aurelius нататък , отбел€зва редица други паметници , сред които храмове на јсклепий , на ƒионис , и на “юхе . “еатърът е на SW на града, макар и малки останки от самата сграда . Ќейните размери разпознаваеми да достигне максимум 85 х 55 м, а само част от каве€ се запазва ; оркестъра и скенето са били загубени . Ќегови€т план тр€бва да е бил елинистическата но е многократно модифициран ( Plin. Ep. 10.48 ) . Ћюбопитен паметник , обелиска на C. Cassius Philieus , се издига едва извън Ќике€ по път€ към Ќикомеди€ , и тр€бва да е семейна гробница. ќбелискът , триъгълно сечение , се намира на 12 м височина, и се постав€ върху правоъгълна основа 2 х 3 m . ¬изантийски€т град , които направиха неузнаваема с новите конструкции древната Ќике€ обкова елинистическата - римски€ град план . ¬нушителните ранни стени имаше от петата в . —л. ’р вече са преминали през основен ремонт . “ова византийската строителство има два аспекта . ѕортите, с тройни отвори , както и н€колко кули, изглежда все още да следват Roman план , но често надстройките са византийски , а окончателната система е турски. ќсновните църкви Ќике€ включени катедралата —вета —офи€ , първоначално базилика с три крила на 5-ти в , който претърп€ многократно възстанов€ване до 14 —; . . » църквата ”спение Ѕогородично , чийто спорен хронологи€ варира между 6-ти - 7-ми и 8-ми - девети€ век. , с толкова по- веро€тно по-рано. ќт значим интерес са богати мозайки от купола и притвора , разрушени по време на √ръцко- турската война , известен само от фотографии и акварели , направени в началото на този век.

 

“емпературата в момента в Iznik e 7 ∞C

ћаксималната температура за ƒЌ≈— е 13 ∞C.
”тре в Iznik се очаква ћј —»ћјЋЌј температура от 13 ∞C —ледващите н€колко дни се очаква пром€на в температурите като след 5 дни се очаква минималните температури да достигнат -4 ∞C, а максималните 6 ∞C